Добре е да си припомним някои основни правила, които следват и спазват джентълмените и да се опитаме да ги прилагаме в нашето всекидневие. С това със сигурност ще бъдем по-добри и по-полезни както за хората около нас, така и за самите себе си.
Дали джентълменството днес е отживелица, а „джентълмен” е дума с размито значение?
Всеизвестните жестове, с които свързваме джентълменското поведение са вежливото отношение към околните, проявата на уважение и внимание към дамите и по-възрастните хора, познаването на етикета и нормите за поведение в обществото, почтителността и благоприличието.
Ако попаднете в компанията на истински джентълмен, вие никога няма да се почувствате нападнати, игнорирани, обидени, изолирани или неразбрани. Общуването с джентълмен може да ви накара да се почувствате добре и да обогати вашите знания и вътрешен свят, защото джентълменът е човек, който има високи изисквания към себе си и непрекъснато се усъвършенства. Той винаги може да намери подходяща тема за разговор, в която да вметне нещо забавно, с което да „разчупи леда” и разведри атмосферата.
Думите „моля”, „заповядайте”, „прощавайте”, „благодаря” са често използвани от него. Той никога няма да ви подмине, без да ви поздрави, а при запознанство винаги ще стисне сърдечно ръката ви.
Един джентълмен знае как да се държи със своята дама
Джентълменът знае как да изведе своята любима на вечеря и може да я накара да се почувства, като истинска дама. В ресторанта, той допуска дамата да влезе първа като й отваря вратата. На масата първо отмества нейния стол, изчаква да седне и едва тогава сяда той. Джентълменът подава менюто на своята дама и изчаква тя да избере ястията. В случай, че тя се колебае, запитва сервитьора за специалитета на заведението и след неговите препоръки решава заедно със своята дама какво да поръчат.
Бъдете такъв мъж, че когато станете от леглото сутрин, дяволът да каже: „По дяволите, той е станал“.
В разгара на оживен разговор или спор, джентълменът не използва висок тон, не обижда, не говори цинизми. Той знае как да се изрази по начин, по който да не засегне убежденията на събеседника, но същевременно с това да защити своята позиция и мнение.
