По време на управлението си Карл Велики предприема 53 военни похода, като 27 от тях ръководи лично. През VIII век забележителният управник Карл Велики създава кралство, което обхваща по-голямата част от днешна Европа. По негово време настъпва златен век за образованието и изкуствата.
Не е сигурна точната рождена дата на Карл Велики – дали през 742 г., 744 или 747 г. До ден-днешен историците спорят по този въпрос.
Карл е най-големият син на Пипин III Къси, крал на франките. Наследява трона през 768 г. Заедно с брат си Карломан. Три години по-късно брат му умира и той остава единствен владетел на древногерманските племена. Започва да разширява кралството, налагайки християнството на все по-голяма територия.
Военните кампании на Карл Велики
Смята се, че по време на царуването си Карл Велики е провел над 50 военни похода, като 27 от тях ръководи лично. Той подготвя внимателно всяка своя офанзива, събирайки информация от своите разузнавачи.
Походът в Ломбардия през 773 – 774 г. Се счита за един от най-успешните на Карл Велики. Кралят на Ломбардия – Дезидерий тръгва към Рим заради териториален спор с папата, а изплашения Адриан I моли Карл да се намеси и в резултат на неговите военни действия лангобардите са изтласкани до тяхната столица Павия. След няколкомесечна обсада Дезидерий се предава, осигурявайки на Карл Велики дълготраен съюз с папата.
🔥 “Най-прочутият и най-великият сред мъжете” – Айнхард
През годините Карл търпи и няколко поражения – през 778 г. Кралят на франките претърпява тежка загуба в Пиринеите, където е нападнат от баските заради разрушаването на Памплона и ариергардът му е унищожен.
Много от военните подвизи на Карл Велики са насочени срещу Саксония, където често населението въстава срещу опитите му да установи трайно своята власт. Точно поради тази причина той решава да наложи християнството със сила и нарежда да се избият всички езичници, отказали да се прекръстят. През 782 г. Във Верден само за ден са изклани над 4500 саксонци, които не приемат християнската вяра.
С нарастването на влиянието му в Европа католическата църква започва да възприема неговата подкрепа като жизненоважна, особено покрай напрежението между папството и Византийската империя. На коледа през 800 г. Папа Лъв III коронясва Карл за император.
Още приживе към името му е добавено нарицателното Велики. Става основател на династията на Каролингите.
Успешните му походи и завоевания значително увеличават територията на кралството на франките. Грижата за управлението на държавата винаги е стояла във фокуса на вниманието му.
Културното наследство на владетеля на франките
В следващите години само набезите на викингите създават известни проблемни на Карл Велики, който се занимава предимно със строителство и промени в образованието. Започналият период на културно обновление и възраждане на интереса към науката, познат като Каролингски ренесанс, продължава до към средата на IX век.
Карл Велики насърчава изучаването на граматика и реторика успоредно с изкуствата, литературата и астрономията. Той кани в Двора си изтъкнати учени и поети, налага реформи и в църквата. След смъртта му през 814 г. Огромната франкска държава продължава да съществува: от 962 г. Се нарича Свещена Римска империя, устояла чак до поражението с войната с Наполеон Бонапарт през 1806 г.
Светът ще запомни Карл Велики като един от най-забележителните военачалници и управници, който освен да разширява империята си е държал и на културата и просветлението. Карл Велики обединява новозавладените територии, като въвежда общи политически, обществени и икономически реформи, налагайки християнската вяра.
Каролингски ренесанс
Управлението на Каролингите е забележително и с краткотрайния разцвет на науката, културата и образованието.
Преди управлението на тази династия в Европа цари обществен, политически и икономически безпорядък в резултат от упадъка на Римската империя. Пипин III – първия каролингски крал и поддръжник на римската църква, започва промени в образователната система. Карл Велики продължава делото му, като основава школи и създава цяло поколение образовани църковни служители.
Карл Велики е изключителен военачалник и управник, лидер, който почти всички западноевропейски владетели са опитвали да се доближат поне малко до величието му.
Карл е пример за това, че всеки един от нас трябва да се бори, за да остави наследство след себе си и да бъде запомнен с добро от обществото.
